Здравейте скъпи читатели, 
днес ще ви разкажа за любовта във всичките и страни. 

Когато гледаме един романтичен филм ние виждаме мъж и жена, които се влюбват един в друг без дори да се познават. Нищо не е така в действителност обикновено се запознаваш с някого, опознаваш го след 3-4 дори 5 месеца и тогава едва можеш да кажеш, че познаваш и обичаш дадения човек и искаш да бъдеш с него да видиш какво ще се получи и да остареете заедно ако наистина ви е писано това. Повечето хора обаче не желаят да губят време с опознаване и направо се хвърлят във връзка, която протича в спънки и караници, разминавания по 2 различни улици без да се забележат, отчуждение и накрая раздяла от която и двамата страдат защото са се привързали един към друг. За тях това е игра в която крайната цел е ЛЮБОВТА: идеалната и съвършена любов за която всеки мечтае и е готов да се жертва. Игра в която имаш безброй ходове и възможности за избор, но никога не се знае какво се крие зад ъгъла и с какво може да те изненада живота. 
В света има безброй теории, книги, мисли дори филми, които ни позволяват да добием някаква представа за любовта без да сме я усетили още, но когато всеки един от нас се докосне до нея без значение по какъв начин тя променя мисленето ни и всичко това което сме чели и гледали по филмите го затваряме в една кутия и го заравяме в задния двор. Изграждаме си някаква идеална представа за любовта и я следваме докато не я открием или не се изморим да я търсим и тя сама не се блъсне в нас. Тогава започваме всичко отачало… 
Защо когато изречем думата любов се сещаме само за Тя и Той? Не може ли човек да се влюби в една картина например или в песен? Вярно е, че те нямат чувства, но представете си ситуацията: 
„Разхождате се по центъра на вашия град и се заглеждате в една галерия, която дори не сте знаели че съществува, а минавате често по този маршрут. Решавате, че трябва да влезете в тази галерия, а не сте особено сигурни какво точно ще правите там защото никога до сега не сте си падали по това изкуство и мислите, че просто не разбирате картините както доста хора. Но когато влизате нещо ви води при една определена картина която ви казва всичко за себе си още щом я погледнете. Тогава вие се влюбвате в нея защото само тя от всички останали в тази галерия се е разкрила така пред вас. Решавате, че тази картина ще стои идеално над камината и правите всичко възможно тя да се озове там. Когато тази картина вече е ваша и я виждате всяка сутрин докато си пиете кафето тя ви кара да се усмихвате, когато се прибирате след тежък ден на работа тя ви успокоява, а когато някой ви е изоставил или разочаровал и стоите пред камината с чаша червено вино, вдигате неволно поглед към висящата картина и изведнъж всичко изчезва всички проблеми, разочарования и вече всичко е наред…” 
Е кажете ми това не е ли любов…    

To Be Continued…